Симетрия и форма в облеклотоСиметрията означава съразмерност, пропорционалност, съответствие на едната половина на другата, пълно припокриване на елементите в цялото при извършване на определена трансформация и налагането им един върху друг. Симетрията определя начина на организация на елементите в цялото, пространствено, метрическо съгласуване. В природата и в предметите, изработени от човека, се срещат няколко вида симетрични построения: огледална (осева) симетрия; симетрия чрез транслация и ротационна симетрия.

 

Когато се разглеждат пространствени форми, се говори за винтова симетрия. ”Където царства симетрията - отбелязва Хр. Кафтанджиев - системата е установена, неподвижна, успокояваща, а светът е затворен. Асиметрията е липса на определен ред, несъразмерност, свобода, динамика, случайност при изграждането на формите".

 

 

Дизайна и понятията в модата

Без да се спираме на икономическите, социалните и културни процеси, които през последните години предпоставиха засиления интерес на една много широка и разнородна група от обществото към всичко, свързано по един или друг начин с модата, ще прецизираме териториите на понятията „дизайн на облекло”, „моден дизайн” и „мода”. Стремежът ни в тази посока е провокиран, първо, от не винаги прецизната им употреба и второ - дори по-важно - от променящите се характер и специфика на дейностите, които обозначаваме с тях. ➤ Прочети Още

 

 

 

В облеклото се срещат всички видове симетрично построяване, а така също и асиметрични композиции.

Най-чести са примерите на комбинирано приложение на симетрията с асиметрията. Така например ако конструктивното изграждане на геометричния вид, на силуета на дрехата е основано на определен симетричен ред, то цветовото решение, декорацията, десена, може да нарушава тази симетрична подредба в определена степен със своята асиметричност.

Изграждането на формата на основата на контраст е основен подход. При него в цялото на формата се включват в единство елементи с противоположни характеристики - вертикала с хоризонтала, малко с голямо, гладко с фактурно, топло със студено, тъмно със светло и т. н. Тези композиционни решения носят в себе си едно неспокойствие, противоборство, динамика на отделните елементи в композицията. Взаимно привличащи се и същевременно отблъскващи се, те ангажират вниманието на
възприемащите ги. Противоположно на контрастното изграждане на формите е нюансното.

При този подход се осъществяват меки, плавни, постепенни преходи между отделните елементи на формата. Тези преходи могат да се базират на определени частични изменения в цветовите построения, постепенни незначителни промени в конфигурацията, големината, фактурата, текстурата и т. н. на отделните съставни части на композицията.

Структурата на формата се определя от основните й геометрични елементи и отношенията, връзките между тях.

 

Оптически илюзии при проектирането на дрехата

Оптическите илюзии се познават отдавна и се използват целенасочено в изобразителното изкуство и архитектурата, за да се улесни възприятието и да се създаде определено визуално - естетическо въздействие. Такива художници, като Микеланджело, Буанароти, Леонардо да Винчи, Рафаел, Ел Греко, Гоя, Пикасо, Анри Матис и мн. др. умишлено са деформирали фигурите в живописните си творби, съобразявайки се с тяхното положение в композицията и мястото за възприятието им от зрителя - те са скъсявали или издължавали отделни елементи, осветявали или затъмнявали, за да постигнат най-голяма достоверност и изразност на съдържанието на картините. Закономерностите за оптическо изменение на размерите, конфигурацията, цвета и др. характеристики на формите при възприятието им са валидни не само при изобразителното изкуство и в архитектурата, но те се проявяват в същата сила и при облеклото.➤ Прочети Още